Тракийски погребални обичаи

Отношението на траките към смъртта и свързаните с нея вярвания и обреди е отразено сравнително оскъдно в произведенията на античните автори. Макар и откъслечни, сведенията, достигнали до нас от древността ни дават необходимата насока за тълкуването на погребалните обичаи, разкрити благодарение на археологическите проучвания. това се отнася както за самите погребения, така и за придружаващите ги ритуали. Голямо е значението на гробния инвентар. Тълкуването на неговия подбор и съчетание може да се окаже ключ към разкриването на отношението на траките към смъртта и съществуването на душата след нея.

Сведения за тази страна от вярата на този древен народ откриваме у Херодот, както и римския хронограф Помпоний Мела. Смъртта и обезсмъртяването са важна част от живота на гетите, населявали долен Дунав от началото на V в. пр. Хр. За техните обичаи, свързани с това, Херодот пише:

За безсмъртието си те мислят така: не вярват, че умират, но мислят, че починалия отива при при бога Залмоксис. Едни от тях го наричат Гебелейзис. всеки пет години избират един, който пращат пратеник при Залмоксис и му поръчват това, от което всеки път се нуждаят. Изпращат го така: неколцина от тях, определени за това, държат копия, други пък улавят пратеника за краката и ръцете, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията. Ако умре, прободен от тях, вярват, че бога е благосклонен; ако не умре, те обвиняват пратеника и казват, че е лош човек. Поръчки му дават докато е жив.

Обезсмъртяването на гетите е изтълкувано от Помпоний Мела по следния начин:

Траките имат различни имена и различни обичаи. Някои от тях са диви и посрещат твърде охотно смъртта, особено гетите. Това се дължи на различните вярвания: едни вярват, че душите на умрелите ще се възвърнат, други, че душата не загива, ако и да не се възвръщат, но преминават в по-щастлив живот, а пък трети, че душите умират и че така е по-добре, отколкото да живеят по-нататък.

Вероятно тези вярвания са в основата на погребалните обичаи, засвидетелствани и у двамата автори. Помпоний Мела продължава:
Поради това някои траки оплакват ражданията и се окайват новородените, обратно - погребенията носят празничен характер и като свещенодействия се славят с песни и игри.
Херодот предава този обичай с малко повече подробности, но общо-взето в същия смисъл:

Травсите постъпват във всичко друго като останалите траки. Само при раждане и смърт вършат следното: сродниците насядат около новородения и го оплакват, че щом веднъж се е родил ще трябва да изтърпи толкова много злини и при това изреждат всички човешки тегла. Умрелият пък погребват в земята с радост и веселие като изброяват от колко мъки се е отървал и вярват в пълното му блаженство.

Ритуалите, свързани с погребенията не са еднакви за всички траки. Различните социални прослойки са извършвали различни погребални обреди, съответстващи както на социалния им статус, така и на личното им благоденствие. В едно свое сведение Херодот разграничава погребенията, свързани с богатите представители на траките:

Богатите се погребват така: трупът държат изложен и три дни наред колят разни животни и се угощават, като по-напред оплакват умрелия, а след това го погребват като го изгарят или просто заравят в земята. После издигат могила като устройват разни състезания. При това най-големи награди се определят за единоборство според значението му 

 Херодот дава и друг детайл, свързан с погребалните практики на траките, макар и досега той да не е потвърден от археологически находки:

Тези, които живеят над кресонците, постъпват така: Всеки има много жени. Когато някой умре, става голям спор между жените му, пък и приятелите му усилия да узнаят коя от жените му е била най-любима. И тази, на която се падне тази чест, тържествено се занася мъже и жени на гроба, където се принася в жертва от най-близкия си роднина и след това се погребва заедно с мъжа си. Останалите жени пък скърбят твърде много, защото това е голям позор за тях.

Същият обичай е описан подробно и от Помпоний Мела, при това като общотракийски. Според него състезанията, които организират мъжете по време на погребалните обреди са заредени с особен смисъл, а именно - да освободят останалите живи жени от задължението да бъдат съпруги на починалия и да осигурят правото им на нов брак. Ако и да не е засвидетелствано по археологически път, това сведение е достатъчно показателно за това, че вярата в безсмъртието е един от най-важните компоненти на тракийския мироглед.

Другият основен и значително по-богат извор за възстановяване на тракийските погребални практики са материалите от археологически проучвания на некрополите на този древен народ. Условно можем да разделим данните на тези проучвания на два вида. На първо място това са материали, свързани с погребалния ритуал, а на второ, но не по значение - гробните съоръжения и използвания погребален инвентар. Към първия вид спадат начина на погребване, данни за използваните ритуали, изобразени върху произведения на изкуството, както и предмети със символно значение.

При траките съществуват два основни начина на погребване - трупоизгаряне и трупополагане. Херодот ги описва като еднакво присъщи за тях. В края на II и началото на I хил. пр. Хр., като че ли преобладаващо е трупоизгарянето. То се е прилагало както при мъже, така и при жени, без оглед на социалния им статус. този начин на погребване е дълбоко свързан с вярата на траките и особено присъщия за нея слънчев култ. Известно е, че на огъня са приписвани пречистващи функции. Ето защо изгарянето на тялото вероятно символизира освобождаването на душата от всичко земно и тленно.

При трупополагането тялото най-често се поставя в легнало положение със спуснати край него ръце, но в същото време се среща и поставянето му в свито положение, със свити крака и ръце, като лактите допират коленете, а китките - брадата. практикуването на трупополагането може да се свърже с друг култ на траките - този към Великата богиня-майка. Поставянето на мъртвия в земята символизира въвеждането му в нейната утроба. този акт, също като трупоизгарянето очиства тялото и освобождава душата, като ѝ осигурява съществуване в друго измерение и под друга форма. Това е момент на преход от профанния към сакралния свят.С този преход изглежда са свързани и много изображения от произведения на тракийското изкуство. До неотдавна някои от тях са обяснявани изцяло с влиянието на елинистическата култура в Тракия, но по всичко личи, че в заимстваните иконографски схеми е заложена смисловост, присъща на тракийската вяра. такъв е случаят със стенописите в Казанлъшката гробница . нейното споменаване поражда въпроса за украсата на гробните съоръжения. Само естетическа функция ли е имала тя или трябва да се търси по-дълбок смисъл за използването ѝ? Според Иван Маразов "монументалните изкуства встъпват в синтез със архитектурата, за да повишат нейната сакрална значимост. В този смисъл тя служи за изолиране на сакралното пространство от профанното". Един от елементите, който бележи прехода от профанното към сакралното е Венецът. Той е представен в много сцени, изобразяващи промяна на статуса. Вероятно това е причина да бъде открит в множество богати погребения от елинистическата епоха. Значението на погребалните венци се определя от Д. Попов като "емблеми и атрибути на владетелската власт абсолютно необходими в обреда на коронацията, а на религиозно-доктринално равнище - доказателства за божествена инвеститура". 

Многобройни са сцените, които изобразяват конник, получаващ символите на властта от жена. Това са преди всичко множество пръстени, такава е сцената от Свещарската гробница. Според Ал. Фол "Тук Великата богиня-майка въвежда в посвещение царя-жрец, сина на Сина ѝ от свещения брак и го поставя в доктринална позиция на безсмъртен антроподемон ".

Сцената от Свещарската гробница 

Друга погребална практика на древните траки е конското погребение. Тя започва да се прилага често от втората половина на V в. пр. Хр., макар че се срещат и по-ранни единични находки. Погребенията на коне могат да се разделят на две различни групи. При едната, която е по-рядка се откриват коне, впрегнати в колесници. Другата, която е по-многобройна е свързана с погребения на ездитни коне. Твърде елементарно би било тази практика да се свързва с необходимостта на мъртвия от коня му в неговия задгробен живот. По-скоро и тук трябва да се търси обяснение в контекста на тракийската вяра. При траките колесницата е наситена със силно символно съдържание. Нейното значение при погребалните ритуали и преди всичко в състезанията, свързани с тях е огромно. Победителите и героите биват изобразявани на колесница. Не е изключено, в смисъла ѝ на соларен символ, тя да олицетворява небесната колесница. От своя страна, конят също играе важна роля във вярванията на траките. Ал. Фол свързва конските жертвоприношения с момента на инициация. Според него "понеже конят е свещеноравнопоставен на човека и е знак на слънцето, то в момента на обреда се разиграва представление за преминаване към нов живот, т.е. към хероическа степен". Това се допълва от откритите специално изградени площадки, снабдени с улеи за изтичане на кръвта, които недвусмислено говорят за извършване на своеобразни орфически практики.

Друг вид жертвоприношения е този на бикове, кучета и други животни. Те също се свързват с орфическите ритуали. Ал Фол свързва жертвоприношенията на бикове със Загреевата същност на Дионис.

Тракийска колесница от Караново

Вторият, но не по значение, археологически вид данни свързани с вярата на траките в безсмъртието са гробните съоръжения и погребалния инвентар. Характерно за територията на Тракия е, че в това отношение съществува голямо разнообразие. Интересно е и това, че както изглежда, голяма част от гробниците са имали и друга, не по-маловажна функция, а именно - да бъдат използвани като хероони или мавзолеи. В тях многократно са били извършвани орфически практики, чиято основна цел е обезсмъртяването на душата.

Както бе споменато по-горе, в края на II хил. пр. Хр. погребенията са се извършвали чрез трупополагане или трупоизгаряне в обикновени плоски гробове или в надгробни могили. В този период те са били винаги индивидуални. Първите семейни гробници са се появили в началото на I хил. пр. Хр. Най-старите от тях са т.нар. долмени. Това са големи мегалитни гробници, дълги по 2-3, понякога и повече метра. Изградени са от големи, грубо одялани камъни, гробната им камера е четвъртита и продълговата, а често пъти пред нея има къс дромос, който в някои долмени е отделен от камерата с 1-2 малки предверия. Този вид гробница има покритие от плоски камъни или е под формата на наклонен двускатен покрив. Тези съоръжения са изградени на земната повърхност, като след това са засипани с малък могилен насип. Въз основа на открити в тях останки от погребения, се предполага, че те са се извършвали чрез трупополагане. Обикновено тяхната датировка се определя между 1200 и 600 г. пр. Хр. През желязната епоха този вид семейни гробници постепенно изчезнали.

В края на бронзовата и началото на желязната епоха в Тракия се появили и друг вид семейни некрополи в могилен насип. Могилата, изграждана за единично погребение, постепенно се разширявала и донатрупвала при всяко следващо погребение в нейния насип. По този начин тя се превръщала в семеен некропол със значителни размери. Преобладаващите могили от този период, обаче били предназначени за единични погребения. 

През VI в. пр. Хр. настъпили промени в устройството на гробните съоръжения. Зародили се нови форми на гробната архитектура. Появили се скалните гробници. Характерно за тях е, че те често имат кръгъл план на камерата, а по нея води къс дромос. Входът обикновено бил зазидван с камъни. Самата камера имала форма на полусфера или кошер. На територията на днешна България, тези гробници били разпространени в района на източните Родопи. По крайбрежието на Черно море също се срещат скални гробници, но те не са с кръгъл план.

От средата на VI в. пр. Хр. започва един период, който се характеризира с редица богати гробни находки. Между другите паметници, особено важно място заемат десетките големи гробници, построени в надгробни могили. Всички, известни досега гробници от края на VI и началото на V в. пр. Хр. са четвъртити. Постепенно техният план се усложнил. Появили се дромос и предверие. Новост бил и начина на покриване - чрез фалшив свод или фалшив купол. Такива гробници се срещат на много места в Тракия през целия IV в. пр. Хр. При някои от тях се среща и една друга особеност - дълъг дромос, извеждащ извън могилата. За произхода на куполните гробници съществуват две мнения. Според едното - те са продължение на микенските, а според второто - на долмените. 

Кръглата гробница, изградена от блокове или тухли се среща в Тракия едва от средата на IV в. пр. Хр. По време на македонското владичество те се срещат най-вече в районите на горна Марица, горна Тунджа, по Камчия и на север от Стара планина. Някои от тези гробници имат съвсем прост план, който се състои само от една кръгла камера, други имат малко предверие и дромос. Трети са с по-сложен план. 

От края на IV и началото на III в. пр. Хр. се забелязва тенденция към опростяване на архитектурните форми.Премахнат бил дромосът и гробницата вече представлявала просто кръгло помещение със саркофаг срещу входа.

От времето на келтското нашествие се срещат единствено гробни съоръжения, изработени от дърво, в насип от чакъл. За съжаление, след изгниването на дървото от тях не е останало почти нищо.

Друга важна част от тракийските погребения е гробния инвентар. Той също притежава особена смислова натовареност. Характерно за тракийските погребения между края на VI и началото на III в. пр. Хр., независимо от социалния статус на погребания е наличието на погребални дарове. Независимо дали тракиецът е бил погребан в обикновен плосък гроб или в монументална гробница, при него са поставяни значителни, по количества и по смислова натовареност, произведения на гръцки или местни художествени занаяти.

През V и IV в. пр. Хр. се срещат изключително много изделия от бронз. Това са най-вече ризници и шлемове, вази, триножници, кани, купи фиали и др. Златните и сребърни съдове се появяват като дарове в тракийското погребение в края на VI в. пр. Хр. и продължават да се срещат до средата на III в пр. Хр. Това са предимно гобелета, фиали, амфори, киликси, кантароси, кани и ритони. Сребърните и по-рядко златни или бронзови фиали са значителна част от по-богатите гробни находки в Тракия. Тяхното използване в погребалния обред, вероятно също е наситено с особена смисловост. Според Ив.Маразов "в много миторитуални традиции чашата е имала смисъл на царска инсигния - тъй като чрез нея се извършвали влиянията на боговете, тя кодирала функцията на царя като първожрец, като медиатор между неговия народ и божествения свят. По всяка вероятност митичният тракийски владетел е получавал от божеството именно чаша като знак за богоизбраност". Този смисъл вероятно е вложен в многобройните сцени на инвеститура, в които богинята майка подава на конник някакъв съд - фиала или ритон. В този случай символиката на ритуалните съдове е аналогична с тази на Венецът, за която вече стана дума.

Траките са били погребвани с дрехите и накитите си. Някои от тях са били еднакви както за мъжете, така и за жените. Това са преди всичко златния венец и златната диадема. Безспорно най-разпространеният накит са били обеците. при богатите погребения в един и същ гроб са откривани по пет-шест чифта еднакви обеци. Семействата на погребаните са поставяли при тях всичките им накити - обеци, огърлици, пръстени, нагръдници, фибули, кордони и др.

Златните пръстени, които се срещат в тракийското погребение имат изображения предимно на божества или животни. Срещат се и такива с надпис върху плочката. Върху голяма част от тях е изобразена сцена на инвеститура. 

Гривните и торквите са сред най-редките находки.

От края на VI до първите десетилетия на III в. пр. Хр. сред най-характерните погребални находки са нагръдниците. Те се носят както от мъже, така и от жени. Тяхното разпространение не обхваща цялата територия на Тракия, а е типично за южните ѝ части. Иван Маразов изказва хипотезата, че те са били приготвяни специално за погребението. В този смисъл могат да се смятат като част от култа към мъртвите.

Друг накит са фибулите. те се носят предимно от жени.

Предпазното въоръжение от метал се появява едва към средата на V в. пр. Хр. Най-ранните тракийски ризници спадат към т.нар. камбановиден тип. По-късните са открити във фрагментирано състояние, което на позволява типът им да бъде уточнен. Рядкост са погребенията, при които се открива комплект от ризница и шлем. Откритите досега шлемове биват три вида: атически, халкидски и тракийски. Изработени са предимно от бронз, макар че съществуват единични находки на шлемове от сребро и злато, които имат по-скоро ритуална, отколкото предпазна функция. Друга част от предпазното въоръжение са наколенниците. Като гробен инвентар те се срещат изключително рядко.

главен фриз на Казанлъшката гробница, фрагмент 

Стана дума за значението на коня в погребалния обред. Ездитните коне са били погребвани с различни украшения. В по-старите находки украшенията за конска амуниция са били изработени от бронз, който понякога е покрит с тънка сребърна пластина. На север от Стара планина почти винаги са били изработвани от сребро.

В погребалните обреди се среща често и керамиката. Преобладаващи са съдовете - това са предимно панички, чашки, малки или големи кани, балсамарии, урни, аскоси и др. Атическата керамика в погребенията се среща сравнително рядко.

От времето на келтското нашествие след първата четвърт на III в. пр. Хр. погребалният инвентар вече не е така богат. Женските погребения не съдържат почти нищо освен фибули с билитерална спирала, келтски тип. При мъжете обикновено се срещат по-богати дарове: железен нож, железни върхове от копия и железен меч - келтски тип, местна груба керамика и погребение на кон. При конските погребения, амуницията е представена само от една желязна юзда.

Както келтското нашествие, така и други предпоставки довеждат до упадък на многовековната традиция в тракийската култура, достигнала своя разцвет през елинистическата епоха.

Използвана литература:
1. Сведенията на Херодот и Помпоний Мела са почерпени от "Извори за старата история на Тракия и Македония", С., 1989 г.
2. Маразов, Ив. "Видимият мит", С., 1992
3. Попов, Д., "Залмоксис. Религия и общество на траките", С., 1989 г.,
4. Фол, Ал. "Тракийската култура - казано и премълчано" - второ разширено и допълнено издание, С., 1998 г.
5. Венедиков, Ив., Т. Герасимов, "Тракийското изкуство", С., 1973 г.
6. Маразов, Ив. "За семантиката на изображенията в гробницата от Свещари", ИЗКУСТВО 4, 1984 г.