Статусът на буда, състоянието, което можем да определим като „освобождение" или „просветление", не съвпада с нито една от тези части или стадии по колелото на битието, тъй като то трябва да е в центъра, то се явява неговата „главина". Когато се изкачваш нагоре и ставаш все по-добър, ти се привързваш към колелото със златни окови. В обратния случай, когато ставаш все по-лош, оковите ти са само железни. Затова пък буда е този, който веднъж завинаги се е избавил от оковите.

Горното обяснява защо будизмът, за разлика от юдаизма и християнството, не се интересува толкова от това дали си добър - тук ударението пада по-скоро върху това да бъдеш мъдър. Посланието е: бъди мъдър и състрадателен, което, съгласете се, е малко по-различно от това да бъдеш добър, но затова пък си изпълнен с огромна симпатия, разбиране и уважение към всички невежи и непросветени хора по света, които изобщо не знаят кои са, но продължават да си играят на онази прастара игра, наречена „ти и аз". Ето защо всеки индуист поздравява своите братя по съдба не като се ръкува с тях, а като събира длани в молитвен жест и се покланя. Затова всъщност японците се кланят един на друг и затова будистките ритуали изобилстват от всякакви поклони - защото вие отдавате дължимото на собствения си аз, играещ ролите на всички онези, които ви заобикалят. Дължите му още по-голямо уважение, когато въпросният аз е забравил какво всъщност прави и по този начин се е озовал в една твърде конфузна ситуация. Това е основният индуистки възглед за света и в това най-общо се изразява неговата космология, която е възприета и от будизма.

От книгата Будизмът : Дао на философията

Алън Уотс