В резултат на историческите превратности българското висше образование се създава по-късно от западноевропейското. В този смисъл още от самото начало Висшето училище се развива под влияние на разнообразните европейски академични традиции, пренасяни от чуждите възпитаници и от завършилите в Европа български студенти. Своеобразен отглас на западноевропейското университетско влияние е намерилият почва в Софийския университет специален ритуал за приемане на новите колеги в студентската общност чрез обредно къпане, напиване, посвещаване и пр. Така например, на страниците на специализираното списание “Промедикус” може да се прочете описание на извършения на 6 ноември 1941 г. в присъствието на декана на факултета проф. д-р Методий Попов ритуал по кръщаването на младите медици. Традиционното кръщаване се провежда в популярното тогава заведение “Гамбринус” на ул. “Цар Симеон” № 80, което по онова време е побирало почти целия факултет. Председателят на студентското медицинско дружество (петокурсник), декориран с огърлица от човешки гръбначни прешлени, на която виси голям магарешки хлопатар (звънец) и носещ “жезъл” (бедрена кост), ръководи “откритото заседание на факултетния съвет”. Представител на първокурсниците дава клетва за вярност към професионалните и етичните традиции на медицинското студентство. Клетвата е последвана от ритуално къпане – старите студенти заливат масата на “новопокръстените” в средата на салона с газирана вода от стъклени сифони.
Клетвата присъства и в ритуала при посрещането на първокурсниците през социалистическия период. Естествено тогава клетвата има други функции и цели. Основният мотив е първокурсникът да бъде приобщен идейно към комсомолската организация на студентите и най-често клетвата се свързва с патрона на организацията (загинал в антифашистката борба възпитаник на Университета) в отделните факултети или в общоуниверситетски мащаб. По устав клетвата се полага пред знамето на комсомолската организация. Със студентска клетва се свързва и ритуалът на връх Околчица в деня на почит към паметта на Христо Ботев и всички отдали живота си за свободата на отечеството – 2 юни.
Приемането на първокурсниците в Алма матер и днес има своето подобаващо място в академичните церемонии. На 1 октомври (първия учебен ден) според установения ред първокурсниците са приветствани от Ректора в тържествената обстановка на Аулата, получават официално студентските си книжки от деканите по факултети, посещават музея на Университета, веселят се на купона на първокурсника в двора на Ректората.
